Done all wrong

Защото правя поредната грешка.
Защото не бива да си мисля за теб.

Иска ми се да можех да бягам от мислите си.
Защото отново чертаят ми грешен път,
който води към масичката, където е телефонът ми.
Вземам го в ръка и набирам номера ти...

Грешният път.
Който ме води към стаята ти.
Когато почуквам на твоята врата.
Когато изричам грешни думи.
Когато непринудено престъпвам прага.

И ето, че правя поредната грешка.
И ето, отново си мисля за теб.
Отново греша. Не можеш така да ме оставиш.
Трябва да опиташ да ме спреш.

Когато ти звъня, затвори ми.
Когато съм на прага ти, просто ме отпрати.
Пропадам в капана си... спаси ме.
Просто ме дръж далеч от себе си.

Flood of memories

Заливат те вълни от спомени.

Вземат въздуха ти.

И аз съм там и те спасявам всеки път.

Никога не бих ти позволила да се разтопиш...

...в ръцете на споменът.

Аз единствена зная колко си слаб

зад маската си.

Аз единствена зная, че всеки ден

бягаш от спомените си.

Затваряш ги зад стъклена стена

в ъгъла на стаята.

Стената ще падне,

Ще се превърне в хиляди парченца от малки стъкла.

Пак трябва да дойда и да ти подам ръка.

Един ден ще си тръгна.

Не забравяй това.

Няма да мога да се превърна

в твоята спасителна лодка...

Няма да мога да те спася.

Ще имаш нужда някой да ти помогне.

Но ще бъдеш сам.

Ще попаднеш в океан от собствените си спомени.

И ще се удавиш в тях.

Addiction

Той взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.

Бях неговата непостигната цел.

И той малко по малко ме превземаше.

А часовникът беше спрял.

Не разбрах кога мина всичкото това време.

Вече бях негова.

А нямах сили да се съпротивлявам.

Той ме хипнотизираше.

Правеше ме толкова уязвима...

Пристрастих се към него.

Към сладките му лъжи.

Вярвах на всяка една,

жестоко заблуждавайки се...

Той беше моят наркотик.

Устните му бяха опиат;

бавно ме убиваше,

но не исках да избягам...

Времето минаваше.

И аз продължавах да живея така.

Без да осъзнавам

как съм се превърнала в робинята му.

Дойде и последната ми вечер.

Вървяхме към морето в тишина.

Погледна ме в тъмнината.

Приближи и ме прегърна.

Сякаш за последен път.

Дари ме с предсмъртна целувка.

И ме остави да поема последния си дъх...

Бях просто неговата жертва.

Но не знаех дали вече го мразя.

Не знаех дори дали го обичах.

Той не искаше да изпитвам чувства.

Не искаше да знам за болката, която ще почувствам.

Взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.

Enemy

Огледай се около себе си.

Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо.
Не можеш да ги усетиш.
Но дишат във врата ти
с ледения си дъх.
Желаят смъртта ти.
Не очаквай нещо друго.
Ще те превърнат в пепел
преди да усетиш.
Преди да усетиш, че те убиват.

Лежиш в леглото си.
В ръцете на своя любим.
Чустваш се в безопасност?
Колко банално.
Той също е толкова уязвим.
Врагът може да те нападне винаги.
Може би сега те гледа отнякъде.
Толкова е близо. Пази се.

Ти го обичаше.
Помниш ли?
Преди да го намразиш.
Затова е дошъл.
Толкова съжалявам.
Прошепва ти.
Бягай. Преди да съм те достигнал.
Ти бягаш от него по празните улици.
Без дъх се скриваш зад порутени стени.
Засега си в безопасност. Изплъзна се.
Но не знам за колко дълго ще продължи...

Until The End

Всичката онази болка.

Забрави я.

Научих се да я крия толкова добре.

Не се безспокой.

Няма да разбереш нищо,

когато умирам,

защото болката е скрита

зад покерското ми лице.

Няма да разбереш, че сърцето ми спира.

То е затихнало отдавна.

Сега просто ще замълчи.

Ще изчезна.

Може би ще ти липсвам.

Това ще отмине за броени дни.

Ще си тръгна. Няма да има следи.

Като сянка в тъмнината.

Ще ме забравиш.

Никой друг няма да си спомня за мен.

Не се тревожи. Не е настъпил краят.

Времето си минава. Ден след ден.

Beautiful Nightmare

Всяка вечер заспивам,

любопитна какво ще сънувам.

Пристъпвам напред и ти отново си там.

Отново си тук, във съня ми.

И както всеки друг път

посягам да докосна лицето ти.

Но ти ми обръщаш гръб и си тръгваш.

И чувствам те толкова далечен.

Ти бягаш от мен и аз гоня те.

Като всеки мой сън.

Но никога не те достигам.

Няма ли да останеш поне веднъж?

Уморена съм. Не мога повече да бягам след теб.

Поредна нощ.

За пореден път затварям очи.

Вече не очаквам нищо.

Виждам погледа ти, вперен във мен.

Начинът, по който ме гледаш сега.

Толкова е различен.

Скъсяваш разстоянието между нас.

Прокарваш пръсти по врата ми.

Впиваш устни в моите.

Ще ти отвърна.

Остани поне този път.

Бъди моят сладък сън.

Бъди моят красив кошмар.

Не искам да се събудя.

Обгърни ме с ръце.

Шепни ми. И ме целувай.

Ще те слушам.

И ще рисувам фигурки с пръсти по врата ти.

Ще слушам колко е равномерен дъхът ти.

Ще отговарям на целувките ти.

...И през всички други чувства усещам как се губя.

Реалността ме вика.

Не искам да се събуждам.

Искам да остана в ръцете ти още малко.

Не мога да го контролирам.

Трябва да отворя очи.

Трябва да се върна.

Трябва да повярвам, че просто съм сънувала...

So Different.

Мина толкова време

И се промених толкова много.

Мина толкова време,

А си останах все същата.

Защото виждам колко по-различна съм от преди.

Защото виждам, че всички сте толкова променени,

А аз не съм. Не се чувствам на място.

Не бива да съм тук. За мен не е правилно.

Може би е най-добре да си остана сама.

Тогава няма с никого да си противореча.

Не ми пречат тези четири стени.

Не се чувствам самотна между тях.

Чувствам се защитена.

Чувствам се толкова по-добре.

Защото вие няма да сте тук.

Да, спомням си, че преди бяхме приятели.

Но вече се различаваме толкова много.

На различни брегове сме,

а мостове няма.

Мога да се отметна.

Със студен поглед ще се обърна назад.

Няма да ви забравя.

Но няма да е толкова ясен споменът.

Защото нищо вече не ни задържа заедно.

Трябва да тръгвам, закъснявам.

Отново ще се видим някой ден.

Няма смисъл да казвате нищо.

Довиждане.

Hitting The Bottom

Крилете ми са изтръгнати.

Не мога да избягам.

Ударих дъното.

Повече не мога да пропадна.

Остава ми да стоя в ъгъла и да се унижавам.

И да си причинявам болка. Сама.

Защо реших да те послушам?

Оставих те да ме задърпаш към дъното,

да ме оставиш там и да се върнеш на повърхността.

Сама да се бунтувам и да крещя,

а ти невинно да ме гледаш отстрани.

И пред всички да се унижавам.

И всички да ме обвиняват.

Удари ме. Не си мисли, че ще ме спреш така.

Болката е единствения ми начин да се забавлявам.

И не, не искам да се съвзема.

Дори не искам да се опитам.

Кръвта по ръцете ми не ми влияе.

Дава ми желание да продължавам да го правя.

Тогава спира да ми пука, че надолу пропадам...

Мога само да изпадам в смях и да нарушавам

всички правила.

Predator

Преди се криех в сенките.
Всеки ден бе все по-монотонен.
Не исках да бъда това, което съм.
И сега не искам, но преди се мразех повече.
Когато за пръв път се появи,
се страхувах от същността си,
че можех да разкрия кой съм.
Просто един безчувствен хищник и убиец.
Хищника в мен жадуваше смъртта ти,
само за да почувства краткия си момент на удоволствие.
За да разруша всичко, което съм градил с векове,
само за вкуса на кръвта ти.
Щеше да свърши преди да започне.
Последният ти спомен...
Щяха да бъдат устните ми върху кожата ти...
За предсмъртна целувка? Може би...
Последният ти спомен...
Щеше да бъде как зъбите ми се забиват във врата ти...
Нямаше да се събудиш отново, знаеш това.
Не говори.
Няма думи, няма обяснения за това, което правя.
Всичко ще свърши зле,
недей, не се опитвай да ми се доверяваш...

Disappointment

Вървиш. Напред.
По коридора.
От стъклени стени.
Те всички те гледат.
През стъклата.
Повтарят името ти.
Стоиш там.
Със сведен поглед.
Не поглеждай нагоре.
Остави ги да мислят.
Забрави светкавиците
на фотоапаратите им.
Те си нямат представа
защо са тук.
Омръзна ли ти от всичко това?
Искаш просто да се обърнеш
и да бягаш назад, нали?
Късно е.
Ти направи избора си отдавна.
Избра живота си.
Не можеш да се обърнеш.
Можеш само да вървиш напред.
Вече се разочарова твърде много.
Разбра кои са лошите страни.
Разбра, че че падаш в черна дупка.
Другите си тръгнаха навреме.
И тук оставаш само ти.
Не си мисли, че ще стане по-добре.
Просто свиквай.
Разочарованието ще продължи.