New Moon ~ I

Умирам в студа без шанс да се събудя
И няма нищо вътре в мен
Ти взе всичко със себе си –
Живота, душата ми и моето сърце
...На мястото му има дълбока рана
Кърви и всеки ден боли ме повече...
Потъвам във бездънна пропаст, живея в тъмнина
Умирам, а не виждам края на болката въобще
Отиде си и обеща, че няма да се върнеш
Така ме убиваш, не разбираш ли...
Безкрайна и жестока болка кара ме да спра да дишам
Защото и за това нямам сили дори
Изтръгва всяка част от мен, която чувствам
Без мисли, без чувства, без сърце оставам...
Щеше да останеш с мен завинаги...
Тръгна си...
Няма ли да ме спасиш?!
Ти си виновен за страданието ми...
И въпреки всичката болка, която ме причиняваш
Съм безусловно и безвъзвратно влюбена в теб
Не намирам начин да спра да те обичам...
Обичам това, което ме убива...
И всичко, все пак, бих дала за теб –
Сърцето си, душата си, живота
Ти си повече от всичко...
Ти си целият свят.
Щом те няма, никога не бих могла да съществувам...
Принадлежа на теб. Съдбата ми е в твоите ръце.
Кажи ми, ако спра да дишам...
Кажи ми ако сънувам кошмар,
Събуди ме и ме целуни. Кажи ми, че всичко е наред.
Че ако пак заспя, ти няма да си тръгнеш
Ще заспя в твоите ръце...
Моля те, кажи, че всичко е наред...

Fire Eyes

Стоя там, до теб,
и се страхувам.
Страхувам се, че не си истински
и ще изчезнеш като мираж,
ще спреш сърцето ми,
както спираш дъха ми всеки път,
когато докоснеш ме с устни...
Когато се взирам в очите ти -
карамелени, златни, топазени... изгарящи,
изгарят нишката на мисълта ми
и я губя отново.
Трябва да си събирам мислите отначало,
а всъщност си мисля за теб всеки миг
и искам да бъдеш до мен всеки миг.
Искам те до себе си, въпреки да знам,
че ти си хищникът, а аз – твоята плячка.
Колкото по-близо си до мен, те боли,
а когато си далеч, болката е убийствена.
И остава само болката в сърцето ти спряло.
Ако останеш и днес, не би могъл да си тръгнеш утре.
Ако заспя в ръцете ти, ще те боли да си отидеш сутринта,
защото кодът на сърцето ти разгадах
без да разбера. Докоснах го.
Но така и не разбрах защо,
щом искаш ме за вечността,
не искаш да бъда една от вас –
единствените. Магичните.
Опасните. Красивите.
Безсмъртните.
Казваш, така проваляш живота ми.
Сляп ли си, нима не виждаш, не разбираш ли
каква роля играеш в живота ми?
Съдба.
Орис. Смисъл на живота.
Завинаги.
Пръв и последен. Единствен.
Ти, красивият мираж със златните очи,
все още стоиш пред мен, а аз – в ръцете ти.
Усещаш ли привличането?
... Ами ако не си истински?
Приближаваш се, а изведнъж те няма.
Адреналинът в кръвта ми ще спре...
Ще замръзне...
Увери ме само,
че си истински...
Остани...

Beginning

Е, това е блога ми за мое творчество.
Линк към другия ми блог
Ще пускам тук стихотворенията си :)