Защото правя поредната грешка. Защото не бива да си мисля за теб.
Иска ми се да можех да бягам от мислите си. Защото отново чертаят ми грешен път, който води към масичката, където е телефонът ми. Вземам го в ръка и набирам номера ти...
Грешният път. Който ме води към стаята ти. Когато почуквам на твоята врата. Когато изричам грешни думи. Когато непринудено престъпвам прага.
И ето, че правя поредната грешка. И ето, отново си мисля за теб. Отново греша. Не можеш така да ме оставиш. Трябва да опиташ да ме спреш.
Когато ти звъня, затвори ми. Когато съм на прага ти, просто ме отпрати. Пропадам в капана си... спаси ме. Просто ме дръж далеч от себе си.
Той идва за тебе. Погледни в огледалото. Наднича зад гърба ти. Враговете са толкова близо. Не можеш да ги усетиш. Но дишат във врата ти с ледения си дъх. Желаят смъртта ти. Не очаквай нещо друго. Ще те превърнат в пепел преди да усетиш. Преди да усетиш, че те убиват.
Лежиш в леглото си. В ръцете на своя любим. Чустваш се в безопасност? Колко банално. Той също е толкова уязвим. Врагът може да те нападне винаги. Може би сега те гледа отнякъде. Толкова е близо. Пази се.
Ти го обичаше. Помниш ли? Преди да го намразиш. Затова е дошъл. Толкова съжалявам. Прошепва ти. Бягай. Преди да съм те достигнал. Ти бягаш от него по празните улици. Без дъх се скриваш зад порутени стени. Засега си в безопасност. Изплъзна се. Но не знам за колко дълго ще продължи...
Преди се криех в сенките. Всеки ден бе все по-монотонен. Не исках да бъда това, което съм. И сега не искам, но преди се мразех повече. Когато за пръв път се появи, се страхувах от същността си, че можех да разкрия кой съм. Просто един безчувствен хищник и убиец. Хищника в мен жадуваше смъртта ти, само за да почувства краткия си момент на удоволствие. За да разруша всичко, което съм градил с векове, само за вкуса на кръвта ти. Щеше да свърши преди да започне. Последният ти спомен... Щяха да бъдат устните ми върху кожата ти... За предсмъртна целувка? Може би... Последният ти спомен... Щеше да бъде как зъбите ми се забиват във врата ти... Нямаше да се събудиш отново, знаеш това. Не говори. Няма думи, няма обяснения за това, което правя. Всичко ще свърши зле, недей, не се опитвай да ми се доверяваш...
Вървиш. Напред. По коридора. От стъклени стени. Те всички те гледат. През стъклата. Повтарят името ти. Стоиш там. Със сведен поглед. Не поглеждай нагоре. Остави ги да мислят. Забрави светкавиците на фотоапаратите им. Те си нямат представа защо са тук. Омръзна ли ти от всичко това? Искаш просто да се обърнеш и да бягаш назад, нали? Късно е. Ти направи избора си отдавна. Избра живота си. Не можеш да се обърнеш. Можеш само да вървиш напред. Вече се разочарова твърде много. Разбра кои са лошите страни. Разбра, че че падаш в черна дупка. Другите си тръгнаха навреме. И тук оставаш само ти. Не си мисли, че ще стане по-добре. Просто свиквай. Разочарованието ще продължи.
Усещаш ли ме под пръстите си? Усещаш ли как сърцето ми бие с твоето? Усещаш ли кожата ми ти под устните си? Почувствай ме. Усещаш ли? Чувстваш ли дъха ми парещ по твоето лице? Усещаш ли ръцете ми, спускащи се по гърба ти? Почувствай ме. Усещаш ли? Да, всяка частица от мен те желае. Искам да усетя допира ти. Да всуся устните ти. Да те притежавам и да си част от мен. Почувствай ме. Твоя съм.
Спирахме дъха си толкова много пъти. Толкова много нощи. Толкова много спомени.
Няма вечно щастие. Един ден всичко ще се срути. Ще остане само тъгата.
Защо краят трябваше да е толкова рано? Дори нямах време да ти кажа, че те обичам. В гръдния ми кош няма нищо. Сърцето ми остана с теб в ковчега.
Мамка му, не знаеш колко ми липсваш. Мамка му, не знаеш колко много те обичам. Мамка му, до днес не осъзнавах колко се привързах към теб. Прощавам ти всички грешки. Макар, че вече е късно за това.
Толкова много щях да ти кажа, Само да знаех, че това беше последният ми миг със теб... Колкото и сълзи да изплача, Това няма да помогне и няма да те върна.
Никога отново няма да те видя Как ми се усмихваш И ме поглеждаш със сините си очи. Никога отново няма да усетя Топлината на кожата ти... Но няма да те забравя.
Ще си мисля за теб всяка нощ. Всяка моя самотна нощ, Когато чувствам се студена... Спомените ще разтапят замръзналата ми душа И ще те превръщат в прекрасни сънища и зли кошмари...
Сънувам. Кошмари. Замръзнала в съня си, Виждам как враговете се връщат, Отмъщение. Това е, което те искат. Не мога дори да помръдна. Закована в страха си, Мога само да чакам края. Враговете ни – отмъстителни демони, Не искат след нашата смърт да остане нищо, Нито доказателства, нито оцелели, Нито спомени... Дори не мога да изтичам до теб И да се скрия в прегръдката ти защитна. Безсилна съм, Какво мога да направя? Ще се събудя от кошмара уморена, Молейки се за повече сън... Ако въобще се събудя... Ако не спра да дишам, сънувайки, Вцепенена, страхувайки се... Сънят ми в реален бавно ще се превърне... Побързай. Събуди ме, Преди последния удар на сърцето ми да е ударил... Да се преборим с тях, преди да е дошла смъртта ни...
Не искам да бъда онова момиче, самотна, затворена, с разбито сърце, която не допуска вече никого в живота си. С тежък грим, скриващ следи от сълзите. Тя се напива вечер, за да заглуши болката, не заспива, а пролива сълзи до сутринта. Изгубила любовта си. Изгубила целия свят.
Няма вечер, в която е трезва. Използва знаци, вместо да говори, защото гласът ù показва колко я боли. Не искам да бъда такава, но точно това съм аз.
Не искам да бъда онова момиче, наранена, но все още влюбена в онзи, разбил сърцето ù. Прекалено уязвима, за да го намрази. Празна отвътре, чакаща старата ù любов да се завърне.
Защо реши да се върнеш? Защо не ме остави да страдам, да страдам, че съм изгубила всичко, да страдам, че съм изгубила теб. Знаеш, че съм прекалено слаба, знаеш, че адски много ми липсваше. Защо реши да се върнеш? Аз те обичам все още...
Мразеше ли ме наистина? Обичаше ли ме наистина? Не можех да те понасям преди, А днес все при тебе тичам... Защо към мен бе омразата? Сега разбрах причината И мога да те разбера... Аз няма така да те подведа. И не мога да си позволя Да поискам друг. Но знаеш, това между нас... Това не е любов. Не искам да забравя целувката Онази вечер, Но повече не мога да ти дам, Не съм готова да ти се отдам.
***
Любовта е просто чувство, Дай ми я, когато я искам, Защото изгарям... Утоли желанието ми, Отдай ми се... Вярно е, това не е любов, Това е обикновено привличане, Но искам повече от това... Устните ми изгарят, Търсят твоите отново, Ръцете ми търсят твоята кожа... Защото никоя друга не искам да повтаря името ми, да отвръща на целувките ми... Не искам друга да ме иска толкова много... да ме мрази толкова много... А само това не ми стига.
Денем се крия в сенките, никой не би ме намерил Нощем излизам за поредния спектакъл... Няма нужда да се представям, Всички смъртни ме познават, Знаят, че и техния ред скоро ще дойде. Няма нужда да се преструвам, Нощем всеки би разбрал коя съм... Всеки пада в краката ми щом ме погледне в очите... Всеки, чул гласа ми, тази вечер е мой роб. Всявам страх в умовете им въпреки красотата си. Те имат право да се страхуват. Наричат ме демон. Така е. Казват, че съм безскрупулна и бездушна. Прави са. Нека ме почитат. Богиня съм. Нека молят за милост. Но милост няма да им дам. Нека очакват края, нека живеят в страх. След моите стъпки те ще изчезнат. Всяка нощ преди изгрев вземам някого със себе си, Няма никого да върна. Изчезвам в тъмнината след изгрева на слънцето. Вампир.
След тебе няма да съм същата. Няма да успея да се променя. След като ме нарани, ти ме превърна в друга. Няма да мога да обичам отново. Няма да мога да обичам друг след теб. Ще ме страх, че отново ще бъда наранена. Или просто не искам да забравя допира на кожата ти... Вкуса на устните ти... Гласа ти, когато ми се вричаше преди... Забранено ми е да помня, ужасена съм да забравя... Страх ме е да те забравя, Обичам те, дори да знам, че няма да се върнеш и си далеч. Продължавам да вървя напред,
защото ти обещах, че няма да се спирам... Продължавам да дишам,
защото ти искаше това от мен... Продължавам да се боря,
защото ти обещах, че ще продължа живота си... Плувам срещу течението,
защото ти искаше това от мен, Мога лесно да се удавя в мъката си, живея само заради теб. Поне не искай от мен да се влюбя отново, Ти взе със себе си сърцето ми, нима не знаеш? Търся те, за да си го взема обратно, Но ако те намеря няма да имам сили да те пусна отново... Родена съм, за да те обичам, не разбираш ли? И ти толкова пъти си ми казвал, че ме обичаш, И все пак ме остави сама, кървяща Със раните, които ти ми причини... Ако те намеря, няма да те виня за грешките ти, Ще се хвърля в прегръдката ти и ще търся устните ти... Ти си смисълът на всичко, Ти си част от мен, Не ме моли да продължа живота си като преди... Не ме моли да те забравя и да намеря друг... Ти си ангелът, без който не мога, Ти ме дърпаш назад, когато стигна до ръба, Ти спаси живота ми по всички възможни начини... Не ме моли да те забравя... Вече е късно.
Защото вярвам ти беусловно. Недей да ме мамиш! Винаги аз страдам най-много. Спри да ме предаваш! Искаш ли да сме приятели все още? Какво правиш? Защо? За да ме боли? Преди ти вярвах и чуждите думи не слушах. Защото мислех, че винаги казваш истината. Не можех без тебе и търсех твоята компания. Най-добра приятелка. Винаги до мен. Не можеш да ми търпиш недостатъците. И аз едвам търпя твоите, но казвам ли ти нещо? Нали бяхме приятели завинаги? Не можехме една без друга, все бяхме двете… Нямало какво да ни отчужди… Времето изключение ли е? Сякаш ти порастна, а аз – съвсем не, На същия акъл, със същите недостатъци ли останах… А ти – всевишна, чудесна, неповторима… Със друга компания, на други места Не се прави на нещо, което не си. Не ти отива. Ама, карай, нали си най-популярна сега… Не се заблуждавай. Ти си все същата, А слагаш неподходяща маска, Която пак не скрива грешките ти. А аз за какво съм ти? Викаш ме само когато ти трябвам… И пак продължаваш – Била съм ти най-добрата приятелка… Ти имаш ли представа какво е приятелство? Или присъства в речника ти като клише? Хей, какво е приятелство? Реторичен въпрос? Неоткриваем отговор? Сякаш беше вчера, когато бяхме неразделни, Водехме се постоянно По училищните коридори вървяхме прегърнати И аз не се съмнявах във теб... А сега какво съм? Второстепенна компания? Когато умираш от скука, да идвам да ти правя смешки? Когато тайфата ти се върне, пак да ме забравиш? Защото просто не съм „от готините”? Не разбираш ли какво правиш с мен? Губиш ме.
Стоя пред теб и очаквам ти да кажеш нещо Но чувам само оглушителна тишина И силуета ти се отличава в тъмнината Между нас протича осезаемо електричество... Усещаш ли? Сякаш чувствам сърцето си метално А ти си мощен магнит... Сякаш ти си чаша вино А аз съм алкохолик... Не мога да стоя до теб и да не те докосвам Кожата ми изгаря, очакваща... Въпреки опасността, Че това може да е твоята предсмъртна целувка – Началото на моето разкаяние... И ти стоиш пред мен, по-сладка от шоколад... Бих забравил всички правила, само за да бъда по-близо Обгръщам те с ръце, по-чуплива от стъкло, Ти се разтапяш в прегръдката ми... Веднъж вдишал аромата ти, чувствам как дъха ми е в пламъци И толкова мазохистичен, продължавам да се приближавам, А пулсът ти все повече се ускорява... Притискам устни нежно към твоите... Сякаш поставям те под хипноза... Ти отвръщаш на целувката ми и дъхът ти облива лицето ми И разпалва огъня в гърлото ми, Чувствам болезнена жажда за кръв... Сякаш нарочно искаш хищника в мен да събудиш, Да рискуваш живота си без да разбереш... Първата ти целувка да се превърне в предсмъртна... ...Устните ти алчно търсят моите в тъмнината, Дишането ти – задъхване, а сърцето ти бие с все сила... ...Ако и аз имах, може би така и моето щеше да бие... Но какво имам... Едно мъртво сърце... И въпреки това, мога да обичам по-силно от всеки друг Ти си единствената, успяла да плени сърцето ми... И просто не мога да стоя далеч... Искам да съм все по-близо и по-близо, Колкото повече имам, повече искам... Нарушавам всякакви правила... Така и така ще ходя в ада... Искам те да си моя и на никой друг, Искам да ми дадеш да докосна сърцето ти, както ти направи с моето Искам да ти казвам всеки път „Обичам те”, ти да ми отговаряш със същите думи Искам да те запазя жива в ръцете си... Тогава не трябва да правя грешки. Трябва да внимавам със всяко свое движение. Няма да си тръгна. Няма да те пусна, нямам сили... Повярвай ми...
*by The Chocolate Vampire as Edward Cullen* P.S. Chocolate Vampire is NOT a homo!!! :D
Само погледа ти казваше, че още ме обичаш. Една вечер взе ръката ми, искаше да ми кажеш нещо... Течното злато в очите ти замръзваше и се разтапяше... Започна да търсиш точните думи. Каза, че трябва да заминеш далече... Не искаше да дойда. Каза ми да те забравя. Какво искаш от мен, нямаш ли си представа? Искаш да забравя деня, в който каза, че завинаги ще ме обичаш? Искаш да забравя всички онези вечери, Когато сгушена в теб гледах звездите, Ти ме целуваше... и аз не исках да свършва вечерта Ти ме обгръщаше с ръцете си И аз се чувствах в безопасност там. Заспивах, прегърнала те И ти не си тръгваше, Защото не искаше да ме събудиш. А на сутринта първото, което виждах, бяха очите ти... Искаш да забравя всяко твое докосване? Всяка твоя целувка искаш да забравя? Прекалено много искаш и го знаеш... А незабравимите ми спомени искаш да оставя? Не си ме искал вече. Лъжеш ме и аз го зная. А въпреки това ти вярвам. Думите ти са сериозни, Но на лицето ти се изписва силна болка Сякаш казваш, че всяка твоя нощ без мен Ще бъде без луна и без звезди дори А дните ти ще бъдат просто част от болката ти Защото всеки слънчев лъч ще те изгаря и ще те боли... За мен също всяка нощ ще е безлунна И ще се лутам сляпо в тъмнината А дните ще бъдат просто гъста мъгла... ...Златото в очите ти се разтопява за последен път. Поемаш дъх. Очите ми сe насълзяват. Обещаваш ми, че сега те виждам за последно Измъчен и студен ми казваш „Сбогом” Приближаваш се и ме целуваш за последно. Изведнъж изчезваш. Изведнъж чувствам празнота... Ти взе сърцето ми със себе си. Знаеше, че ти принадлежи... Сълзи се стичат по лицето ми На мястото на сърцето си чувствам пареща болка Сълзите... падат горещи И като киселина изгарят всичко, което са докоснали... Аз тръгвам, лутайки се, викайки името ти А всъщност, обикаляйки в кръг Се губех в болката си... Но ти вече си бе отишъл...
Каквото и да направиш, те ме подлудяваш Един твой поглед – и мислите ми ги няма. Една твоя усмивка убива всяка съпротива в мен. След твоето докосване кожата ми изгаря Изгаря с бял пламък с дъх на карамел Дори не усещам болка от пламъка Само сърцето ми бие болезнено Щом си на дъх разстояние от мен... Идваш по-близо... Жаждата ти изгаря гърлото ти... Сигурна съм. Причинява ти болка. Спри да ме лъжеш, че си я преодолял. Кръвта ми те привлича, руши самоконтрола ти. Спираш да дишаш, за да се уравновесиш... А аз не мога да забавя забързаното си дишане И не искам да спра да вдишвам аромата ти Замайва ме... Като наркотик. Губя разсъдъка си... И забравям, че съм в ръцете на опасен кръвопиец И пак забравям тривиални неща... И пак си насилвам късмета, изглежда... Измъчвам те, сякаш по-силна съм И ти си под моята власт... ...Щом вкуся устните ти, кръвта ми закипява Сама увеличавам шанса си – По-жива от всякога, а на ръба на смъртта... Ти – по-опасен от всеки друг Но аз се чувствам защитена в ръцете ти... Спокойна съм само когато си тук. Очите ти, като течно злато Те изпаряват всичките ми тревоги Всичко друго изчезва, когато те погледна... С един поглед само ти ме подлудяваш... Знаеш го, и нарочно продължаваш да ме гледаш така Толкова ли ти харесва да ме зашеметяваш? А щом докоснеш ме с устни, въздух не ми остава Разтапям се в ръцете ти И света изчезва за мен Сякаш само аз и ти съществуваме Спира да ми пука кой ще нараня... Въобще не ми пука за другите. Само за теб. Аз и ти. Само дишането ми разваля тишината. ...Притискам се към теб, за да те целуна И преплитам пръсти в бронзовата ти коса Искам да спра времето... Този момент никога да не свършва... Вкопчвам се в теб и не искам да те пусна... Целуваш ме отново и прошепваш името ми Аз искам да повторя „Обичам те”, но очите ти ме оставят без думи... Не си тръгвай! Искам те завинаги! Само вечността ми изглежда достатъчна. Всичко бих дала, само искам да останеш...
Сякаш искам да направя нещо невъзможно. Сякаш искам да отрека гравитацията. Просто искам да имам и двамата... Със всяка своя постъпка обаче греша... Наранявам и теб, и него постоянно И дори в крайна сметка нямам изгода. Не мога да избирам просто искам и двамата. Той бе най-добрият ми приятел, не осъзнах, че се влюбих. А ти си цялата вселена и съм твоя завинаги. Но когато него го няма, дори не го смятам за раздяла. Когато теб те няма, усещам болка пробождаща И след нея остава горчива следа. Пареща следа. И сякаш оставя белег. Но когато се върнеш, тя вече я няма. Сравнявам го с теб и се хвърлям в прегръдките ти... Ето, отново го наранявам... Ще го боли, докато не открие любовта... Ами ако това съм аз? И така да е, той не е моята сродна душа... Последен избор... Поредна рана.
В сърцето ти времето е спряло... Явно не е разбрало, Че нашата среща вече мина И няма какво да си кажем вече Истината от другия чухме Всички истини, всички лъжи Вече няма никой да го боли И няма какво да си кажем вече Да не пази спомена Когато ти се усмихнах Но да пази спомена, където казах, че не искам вече Не искам вече Не искам вече лъжи, измами, скрити истини И тайни, които само аз не знам От това боли
В сърцето ти времето е спряло... Явно не е разбрало, Че всичко си има край И няма с теб да говоря вече Ти напук ме предаде Напук на мойта вяра в теб И няма с теб да говоря вече Забрави за това, Че някога ще сме пак приятели Но запомни, че аз не искам вече Не искам вече Не искам вече да ме предаваш, да ме лъжеш ти И няма вече да сме приятели Не искам да те виждам!
Възможно ли е да съм близо до теб Без да те нараня... Без да те правя нещастна... Без да те разплаквам... Сърцето ми, дълбоко в мен, Във лед, забравило да бие... Никога няма да бие отново... Но ти можеш да го разтопиш И да го докоснеш А никой друг не го е правил досега... Душата ми, дълбоко в мен, Изгубена... Дори я няма. Ти я откри и я изведе на светлина А никой друг не го е правил... Очите ми, напълно празни Загубих инттерес към всичко покрай мен Но когато ти се появи Отново виждам цветовете... Знам, че сърцето ми е спряло Имаше лед на неговото място Ледът се разтопи... Сега там има само болка Защото знам... ти никога няма да си моя... А ако бъдеш, това ще е моята награда, но твоята присъда... Кеакво е любовта, отдавна съм забравил Ти ми припомни без да разбереш Оставяш ме без сили... Спираш дъха ми... И не мога повече да стоя далеч от теб... Сърцето ми те очаква... И среднощното слънце изгрява пред мен... Отново виждам светлината... Дава ми сили да живея... Ала тъмнината отново ще настъпи, Щом си спомня, че не правя нищо друго Освен да провалям живота ти...
Последен шанс да те върна. Да те спася от чувството ти за вина. Да падна със сетни сили във ръцете ти и да изкрещя: Жива съм! Тук съм! Дойдох заради теб!... ...Ти ме нарани жестоко. Разби моето сърце. Сякаш кама го прободе, когато изрече заветните думи... Когато каза, че всичко е свършило помежду ни. А знаеше, че не е така... Как живееше, когато беше далеч? Можеше ли да дишаш? Имаше ли сили да направиш нещо? Искаше ли да ме забравиш? По-силна ли бе болката в мъртвото ти сърце? Твоето поне беше при теб. Моето – ти го бе откраднал... И раната на неговото място кървеше... Камата, пробождаща ме, усещах все по-остро... Нощите ми бяха тъмни като по новолуние... Не исках да повярвам, че няма да те върна... Поне бях права. И за всичко ти прощавам. Прекалено много те обичам, за да те държа далеч... Ти си единственото нещо, без което не бих живяла... Виждаш в какво ме превърна последните месеци - Механична и бездушна.
Очите ми са празни, защото виждах само тъмнината. Въпреки това – връщам те в живота си. Не съм те и пускала да си тръгнеш някога. Сънувах те всяка нощ. Виждах те пред очите си И чувах гласа ти кадифен да изрича моето име… Прощавам ти! Обичам те. Знам, че само тези слова не са достатъчни. Просто нямам думи, за да опиша всичко...
.jpg)
