When You Leaved

Със всеки ден ти беше все по-студен...

Само погледа ти казваше, че още ме обичаш.
Една вечер взе ръката ми, искаше да ми кажеш нещо...
Течното злато в очите ти замръзваше и се разтапяше...
Започна да търсиш точните думи.
Каза, че трябва да заминеш далече...
Не искаше да дойда.
Каза ми да те забравя.
Какво искаш от мен, нямаш ли си представа?
Искаш да забравя деня, в който каза, че завинаги ще ме обичаш?
Искаш да забравя всички онези вечери,
Когато сгушена в теб гледах звездите,
Ти ме целуваше... и аз не исках да свършва вечерта
Ти ме обгръщаше с ръцете си
И аз се чувствах в безопасност там.
Заспивах, прегърнала те
И ти не си тръгваше,
Защото не искаше да ме събудиш.
А на сутринта първото, което виждах, бяха очите ти...
Искаш да забравя всяко твое докосване?
Всяка твоя целувка искаш да забравя?
Прекалено много искаш и го знаеш...
А незабравимите ми спомени искаш да оставя?
Не си ме искал вече.
Лъжеш ме и аз го зная.
А въпреки това ти вярвам.
Думите ти са сериозни,
Но на лицето ти се изписва силна болка
Сякаш казваш, че всяка твоя нощ без мен
Ще бъде без луна и без звезди дори
А дните ти ще бъдат просто част от болката ти
Защото всеки слънчев лъч ще те изгаря и ще те боли...
За мен също всяка нощ ще е безлунна
И ще се лутам сляпо в тъмнината
А дните ще бъдат просто гъста мъгла...
...Златото в очите ти се разтопява за последен път.
Поемаш дъх. Очите ми сe насълзяват.
Обещаваш ми, че сега те виждам за последно
Измъчен и студен ми казваш „Сбогом”
Приближаваш се и ме целуваш за последно.
Изведнъж изчезваш.
Изведнъж чувствам празнота...
Ти взе сърцето ми със себе си.
Знаеше, че ти принадлежи...
Сълзи се стичат по лицето ми
На мястото на сърцето си чувствам пареща болка
Сълзите... падат горещи
И като киселина изгарят всичко, което са докоснали...
Аз тръгвам, лутайки се, викайки името ти
А всъщност, обикаляйки в кръг
Се губех в болката си...
Но ти вече си бе отишъл...