Eclipse Of My Heart

Никога не съм се страхувала от самотата

Докато ти не си отиде...

Никога не ме е било страх от високото,

Докато не полетях щастлива с теб

и ме беше страх, че не си истински...

Никога не вярвах, че ще дам на някого сърцето си,

И че някой друг ще ми даде своето...

Не вярвах в чудесата, но днес те са живота ми,

Една част от мен...

Не вярвах, че от теб ще бъда така наранена,

Но ти го направи.

Не вярвах, че някой би могъл да ме утеши,

Но той отчасти успяваше.

Не вярвах, че ще те върна и ще ти простя,

Но всичко това се случи.

Не вярвах, че и някой друг ще ми предлага сърцето си,

Но как бих могла... ти си единствен...

Обичам ви и двамата, но по толкова различен начин,

Как и на двамата да дам по малко от себе си?

Несъзнателно и двамата ще наранявам

По най-жестокия начин...

И двамата всеки път ще ми прощавате,

Сама ще се мразя, как ви убивам малко по малко...

Ще разбивам сърцето му, като ме вижда, че те целувам...

А ще нараня теб, ако ме виждаш до него...

Ако трябва да избирам, ще избера теб, знаеш това,

Но не понасям да гледам как той страда...

Нима той си мисли, че аз съм любовта?

Жестоко се лъже, не съм аз тази,

Която би приела да сподели съдбата му...

Живота ми е твой, сърцето ми е твое,

А ти си под моята нежна власт...

Не мога да си ги взема и да ги дам на друг,

И да го направя, до последния си миг бих се разкайвала...

Не искам да наранявам никого,

Искам да имам и двамата...

Невъзможно е, знам това,

Но продължавам безмислено да се боря срещу правилата,

Да блъфирам, търсейки смисъла...

Но няма такъв,

Трябва да избера един от двамата...