
Каквото и да направиш, те ме подлудяваш
Един твой поглед – и мислите ми ги няма.
Една твоя усмивка убива всяка съпротива в мен.
След твоето докосване кожата ми изгаря
Изгаря с бял пламък с дъх на карамел
Дори не усещам болка от пламъка
Само сърцето ми бие болезнено
Щом си на дъх разстояние от мен...
Идваш по-близо...
Жаждата ти изгаря гърлото ти...
Сигурна съм. Причинява ти болка.
Спри да ме лъжеш, че си я преодолял.
Кръвта ми те привлича, руши самоконтрола ти.
Спираш да дишаш, за да се уравновесиш...
А аз не мога да забавя забързаното си дишане
И не искам да спра да вдишвам аромата ти
Замайва ме... Като наркотик.
Губя разсъдъка си...
И забравям, че съм в ръцете на опасен кръвопиец
И пак забравям тривиални неща...
И пак си насилвам късмета, изглежда...
Измъчвам те, сякаш по-силна съм
И ти си под моята власт...
...Щом вкуся устните ти, кръвта ми закипява
Сама увеличавам шанса си –
По-жива от всякога, а на ръба на смъртта...
Ти – по-опасен от всеки друг
Но аз се чувствам защитена в ръцете ти...
Спокойна съм само когато си тук.
Очите ти, като течно злато
Те изпаряват всичките ми тревоги
Всичко друго изчезва, когато те погледна...
С един поглед само ти ме подлудяваш...
Знаеш го, и нарочно продължаваш да ме гледаш така
Толкова ли ти харесва да ме зашеметяваш?
А щом докоснеш ме с устни, въздух не ми остава
Разтапям се в ръцете ти
И света изчезва за мен
Сякаш само аз и ти съществуваме
Спира да ми пука кой ще нараня...
Въобще не ми пука за другите.
Само за теб.
Аз и ти.
Само дишането ми разваля тишината.
...Притискам се към теб, за да те целуна
И преплитам пръсти в бронзовата ти коса
Искам да спра времето...
Този момент никога да не свършва...
Вкопчвам се в теб и не искам да те пусна...
Целуваш ме отново и прошепваш името ми
Аз искам да повторя „Обичам те”, но очите ти ме оставят без думи...
Не си тръгвай! Искам те завинаги!
Само вечността ми изглежда достатъчна.
Всичко бих дала, само искам да останеш...
Един твой поглед – и мислите ми ги няма.
Една твоя усмивка убива всяка съпротива в мен.
След твоето докосване кожата ми изгаря
Изгаря с бял пламък с дъх на карамел
Дори не усещам болка от пламъка
Само сърцето ми бие болезнено
Щом си на дъх разстояние от мен...
Идваш по-близо...
Жаждата ти изгаря гърлото ти...
Сигурна съм. Причинява ти болка.
Спри да ме лъжеш, че си я преодолял.
Кръвта ми те привлича, руши самоконтрола ти.
Спираш да дишаш, за да се уравновесиш...
А аз не мога да забавя забързаното си дишане
И не искам да спра да вдишвам аромата ти
Замайва ме... Като наркотик.
Губя разсъдъка си...
И забравям, че съм в ръцете на опасен кръвопиец
И пак забравям тривиални неща...
И пак си насилвам късмета, изглежда...
Измъчвам те, сякаш по-силна съм
И ти си под моята власт...
...Щом вкуся устните ти, кръвта ми закипява
Сама увеличавам шанса си –
По-жива от всякога, а на ръба на смъртта...
Ти – по-опасен от всеки друг
Но аз се чувствам защитена в ръцете ти...
Спокойна съм само когато си тук.
Очите ти, като течно злато
Те изпаряват всичките ми тревоги
Всичко друго изчезва, когато те погледна...
С един поглед само ти ме подлудяваш...
Знаеш го, и нарочно продължаваш да ме гледаш така
Толкова ли ти харесва да ме зашеметяваш?
А щом докоснеш ме с устни, въздух не ми остава
Разтапям се в ръцете ти
И света изчезва за мен
Сякаш само аз и ти съществуваме
Спира да ми пука кой ще нараня...
Въобще не ми пука за другите.
Само за теб.
Аз и ти.
Само дишането ми разваля тишината.
...Притискам се към теб, за да те целуна
И преплитам пръсти в бронзовата ти коса
Искам да спра времето...
Този момент никога да не свършва...
Вкопчвам се в теб и не искам да те пусна...
Целуваш ме отново и прошепваш името ми
Аз искам да повторя „Обичам те”, но очите ти ме оставят без думи...
Не си тръгвай! Искам те завинаги!
Само вечността ми изглежда достатъчна.
Всичко бих дала, само искам да останеш...
picture by blueabyss17404


0 дихания:
Публикуване на коментар