Last Desire.

[He took my heart, I think he took my soul...]

That Girl














Не искам да бъда онова момиче,
самотна, затворена, с разбито сърце,
която не допуска вече никого в живота си.
С тежък грим, скриващ следи от сълзите.
Тя се напива вечер, за да заглуши болката,
не заспива, а пролива сълзи до сутринта.
Изгубила любовта си.
Изгубила целия свят.

Няма вечер, в която е трезва.
Използва знаци, вместо да говори,
защото гласът ù показва колко я боли.
Не искам да бъда такава,
но точно това съм аз.

Не искам да бъда онова момиче,
наранена, но все още влюбена в онзи,
разбил сърцето ù.
Прекалено уязвима, за да го намрази.
Празна отвътре,
чакаща старата ù любов да се завърне.

Защо реши да се върнеш?
Защо не ме остави да страдам,
да страдам, че съм изгубила всичко,
да страдам, че съм изгубила теб.
Знаеш, че съм прекалено слаба,
знаеш, че адски много ми липсваше.
Защо реши да се върнеш?
Аз те обичам все още...

2 дихания:

Не е нищо супервелико, надявам се, знаеш. Малко банално е, но какво пък - на твоята възраст... На места има повторения, които не са никак естетически вързващи се с "творбата" ти, рима и ритъм липсват... Не знам какво наричаш поезия! Просто изречения, подредени ред сред ред, чийто смисъл, предполагам, едва ли истински разбираш. Ah, teenage POESY. (аха, пише се с едно "s")
Все пак, желая ти успех в писането, пробвай някой път проза.

 

Кхъм, кхъм... Извинявай много, анонимен, ама явно не си чувал/а за бели стихове. Нищо, сгрешил си, ама няма защо да обиждаш. Момичето се е посарало да напише нещо, което, според мен е много хубаво.
Не можеш да знаеш дали тя наистина разбира написаното, защото не можеш да порчетеш мислите 'и. Или си някакъв/ ва телепат? Може би екстрасенс?
Не искам да споря, но внимавай какво говориш, защото аргументите ти са слаби. (: